ПРЕХОД КЪМ ЗРЕЛОСТ

Поемане на отговорности от младите хора и грижа към собственото си здраве

Преходът към зрелост е труден период за повечето подрастващи, но за тинейджърите със спина бифида объркването може да е още по-голямо, защото е свързано и с преминаване от:

• педиатрично наблюдение към здравни грижи за възрастни
• училищна среда към работно място
• домашна обстановка към съжителство в общежитие или самостоятелно наемане на жилище

По приблизителни изчисления около 85 % от децата със спина бифида достигат до зряла възраст, за тези специални подрастващи съобразяването с личните и физически бариери продължава да е от особена важност. Както родителите на деца без спина бифида им помагат да се справят с този възрастов преход, така и родителите на децата със спина бифида и професионалистите, които се занимават с тях, могат да им помогнат да развият своята независимост, както и да ги подкрепят и окуражат в усвояването на умения да се грижат за себе си.

Преход от педиатрично наблюдение към здравна грижа за възрастни

Успешният преход от един тип здравно обслужване към друг изисква такт, съвместни усилия и отдаденост на всички участници в процеса – подрастващите, родителите, педиатъра и новите здравни специалисти. Всички заедно трябва да изберат специалисти за възрастни, които биха се съгласили да поемат главната роля в здравната грижа, като в същото време продължат да работят и с педиатричните специалисти през първите няколко месеца от преходния период. Тинейджърите трябва да възприемат и да изпълняват ролята на координатори на собственото си здравно обслужване, като следят и поддържат сами медицинската си документация. Не бива да се забравя, обаче, че осъзнаването на собствените граници на компетентност и разбирането кога е нужно да поискаш помощ от друг, са част от преходния период. Допълнително обучение или обяснения би трябвало да се осигуряват на подрастващия винаги, когато са необходими.

Преход от училищна среда към работно място

Като част от развития свят, България е страна, в която законодателството изключва проява на дискриминация и гарантира равни права на заетост и работа, както и помощ за социална адаптацията на децата и учащите с увреждания. Въпреки тази специална законова защита, семействата на деца с увреждания и хората с увреждания трябва сами да се информират и да изискват полагащите им се услуги - асистенти, индивидуални планове за обучение, програми за намиране на работа и преквалификация към социалното министерство и общините и др.

За да бъде успешен планът за преход, в него трябва да се идентифицират съществуващите помощни структури и услугите, които те предлагат, както и да се уточни как ще се координират всички услуги. Освен това, в индивидуалния план за обучение трябва да се включи оценка на интересите и уменията на учащия, да се очертаят неговите професионални и образователни цели и да се създаде алгоритъм, според който ще се измерва развитието спрямо тези цели.   

Преход от домашна обстановка към съжителство

Тинейджърите трябва да бъдат окуражавани да развиват независимост и способност за вземане на решения, свързани с живот извън семейната среда – от ежедневни дейности като поддържане на външен вид, готвене и поддържане на домакинството до по-сложни умения, като как да се справят с парите и как да си подсигурят услугите на различни неправителствени организации и доставчици на социални услуги.

Но не бива да се забравя, че когато целта е подрастващият да заживее самостоятелно, наличието на социална среда и контакти са от изключителна важност. За разлика от видимите физически и медицински ограничения, самотността и депресията не се забелязват веднага, но също представляват сериозни пречки за успешния преход. Подрастващите трябва да се окуражават да поддържат контакти с младежи, които вече са постигнали успех.

В развиването на умения за самостоятелен живот, вниманието и подпомагането вървят ръка за ръка. По време на прехода от детство към юношество, от голямо значение са усилията и съвместната работа от най-ранен етап на подрастващите, техните семейства, лекарите, училищните съветници и други специалисти. Макар отговорността, в края на краищата, да пада върху самите подрастващи със спина бифида, мотивирането, обучението и окуражаването, които получават, са основни фактори за техния успех.

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

 В част от материалите по темата „Живот със спина бифида и хидроцефалия“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Ирландия, Шотландия, Австрия и Германия както и от сайта на Световната здравна организация.