ВЪЗПАЛЕНИЯ НА ПИКОЧНИТЕ КАНАЛИ

Спина бифида и възпаления на пикочните канали (ВПК)/ уринарни инфекции

Възпаленията на пикочните канали (ВПК) са често срещани сред хората със спина бифида. Има два вида ВПК: на пикочния мехур (цистит) и на бъбреците (пиелонефрит). Те могат да протичат с или без симптоми, като съответно се наричат симптоматични или асимптоматични.

Сигнали за инфекции, за които да следите са:

• Урината изглежда или мирише различно (типичната в повечето случаи миризма на риба);
• Подмокряне между катетъризациите, когато обикновено трябва да сте сухи;
• Усещане да ви се ходи по често до тоалетна;
• Боцкащо или изгарящо усещане;
• Кръв в урината;
• Температура, повръщане, главоболие;

Възпаленията на пикочните пътища е нещо често срещано сред хората. Те могат да бъдат в лека форма, засягайки само пикочния мехур (цистит), или по-сериозни - засягайки бъбреците (пиелонефрит). Когато човек без увреждане има цистит, тогава му се налага да уринира по-често от обикновено и може да му се наложи да бърза до тоалетната (по спешност). Уринирането причинява болка или парене и оставя неприятно чувство след това. Урината е мътна вместо бистра и може да има необичаен мирис. Поради неудобството и дискомфорта, хората скоро отиват на доктор. Обикновено се казва да пият повече течности и вземат антибиотици, като до ден - два ще почувстват облекчение. Циститът е най-често срещаната инфекция на пикочните пътища и обикновено не кара човек да се чувства болен. Ситуацията е доста по-усложнена в случай на пиелонефрит. Тази инфекция засяга бъбреците, причинява висока температура, болки в корема, в гърба, както и гадене. За щастие пиелонефрита рядко се появява у хора, при които пикочния мехур се изпразва нормално и имат добър дренаж на бъбреците. При хората със спина бифида обаче, при които пикочният мехур не се изпразва добре, случаят е по-различен. 

Защо инфекциите на пикочните пътища са проблем при хората със спина бифида (СБ)?

При хората със СБ често срещано е липсата на чувствителност и контрол на пикочния мехур и ДХТ, така както може да има липса на чувствителност и контрол над долните крайници. Това се дължи на факта, че нервите в гръбначния стълб, които представляват връзката между мозъка и пикочни мехур (или ДХТ, или краката) са нарушени или прекъснати от спина бифида. Резултатът е, че те не могат да усетят кога пикочният им мехур е пълен и не могат да го изпразнят правилно. В пикочния мехур остава урина (остатъчна урина), след като са се опитали да го изпразнят. Като застояла вода в басейн, остатъчната урина се вмирисва и лесно поражда инфекции, а по някога се получават и камъни (пикочни калкули). Инфекцията може да се разпростре до бъбреците, причинявайки пиелонефрит, което може да увреди бъбреците и да разболее човека. Това се случва, защото пикочния мехур не изхвърля инфектираната урина. Това също се случва и при деца с рефлукс, при които инфектираната урина се връща нагоре към бъбреците.  

Повечето хора със СБ не разбират кога развиват уринарна инфекция (инфекция на пикочните пътища/ канали). Тъй като при тях липсва чувствителност, те не страдат от парещата болка, която хората без увреждане усещат при цистит, нито знаят дали пикочния им мехур се изпразва правилно. Третирането на уринарна инфекция с антибиотици и повече течности, при хората със СБ дава резултат по-бавно, тъй като пикочният мехур не се изпразва правилно. Най-добрият начин да предотвратим уринарната инфекция да засегне бъбреците е редовното тотално изпразване на пикочния мехур. Единият от начините за това е чистата периодична катетъризация.

Как периодичната катетъризация спомага избягването на уринарни инфекции?

Периодичната катетъризация представлява вкарване на тясно маркуче (катетър) през уретрата в пикочния мехур. Урината изтича през катетъра в тоалетната или в специално предназначен контейнер, докато пикочният мехур се изпразни напълно и катетърът се изважда. Правенето на тази процедура няколко пъти дневно пази човека до голяма степен и дори го прави напълно сух. При условие, че не се позволява на пикочния мехур да остава не напълно изпразнен, това в значителна степен намалява вероятността от разпространяване на инфекция към бъбреците.

Катетъризацията трябва да се прави минимум четири пъти на ден, но при хора с по-малък пикочен мехур, или които пият повече течности, може да се наложи и шест, седем или осем пъти. С практиката катетъризацията става все по-лесна и отнема по-малко от пет минути. Преди да започне периодичната катетъризация, при някои хора може да се наложат няколко курса с антибиотици за изчистване на уринарните инфекции. След това обаче, катетъризирането премахва застоялата остатъчна урина и урината остава чиста. Пристъпите на пиелонефрит спират, въпреки че изследванията на урина биха могли отново да покажат леки възпаления (инфекции). Тези леки инфекции е по-добре да не се третират, те не се разпространяват към бъбреците, освен ако пикочния мехур не остава пълен. Двайсет и пет годишния опит с периодичното катетъризиране показва, че то предпазва здравите бъбреци, както и подобрява състоянието на вече увредени.   

Как да се предпазваме от инфекции на пикочните пътища?

Течности: Много е важно да се пият течности, чрез които „да се промиват бъбреците”, но това е по-малко ефективно, ако пикочният мехур не се изпразва правилно. Това обаче сработва много добре при хора, които правят периодична катетъризация достатъчно често.

ДХТ: Хората със СБ често страдат от запек. Налягането, което се създава от препълнен ДХТ допълнително затруднява изпразването на пикочния мехур. В същото време те може да имат слаб контрол над ДХТ, така както имат слаб контрол над пикочния мехур. Тъй като повечето инфекции се причиняват от бактерии, които обикновено виреят в червата, тази част на тялото трябва внимателно да се измива. Момиченцата трябва да бъдат научени винаги да се забърсват отпред назад, а не обратното.                                 .

Лекарства: По някога се предписват антибиотици в малки дози, които се приемат с месеци или години, за да се предотврати уринарна инфекция. Това се предприема основно при деца с рефлукс или увредени бъбреци, за да се предотвратят по-нататъшни поражения. Въпреки тези продължителни процедури, инфекциите биха могли все пак да се проявяват. Тогава се налага друг начин на третиране.

Други лечения: През годините са изпробвани различни видове методи за предотвратяване и облекчение на уринарните инфекции. Два от тях си струва да бъдат споменати: витамин С (аскорбинова киселина) и сок от червена боровинка. Витамин С произвежда киселина в урината, която възпира някои от бактериите, причиняващи инфекция на пикочните пътища. Сокът от червена боровинка изчиства инфекциите и остатъците от операции на пикочния мехур. Ако се приема достатъчно сок, това може също да спомогне предпазването от инфекции на пикочните пътища.

Полезни съвети:

• Поемайте повече течности. Те държат урината чиста и бъбреците здрави.
• Не пийте прекалено кофеинови напитки – кафе, чай, кола. Кофеина дразни пикочния мехур, което може да доведе до повече инфекции. Пийте плодови сокове и най-вече сок от червена боровинка.
• Не прекалявайте с бира, вино и други алкохолни напитки. Прекаляването с тях може да ви изиграе лоша шега с контролираното изхождане !

Начини за правилно изпразване на пикочен мехур:

• С катетър. Някои хора използват катетър на всеки 3 до 4 часа. Това се нарича чиста периодична катетъризация.
• Постоянен катетър – поставя се трайно в пикочния мехур и се свързва с торба, в която се изпразва. 
• Мъжка капсула (само за момчета) – поставя се върху пениса и се свързва с торба, в която се изпразва.

Полезни съвети относно ДХТ:

• Пийте повече течности, което спомага изпражненията да останат меки и ходенето до тоалетна да става по-лесно.
• Спазвайте диета с високо съдържание на фибри – пресни плодове, зеленчуци, варива.
• Ежедневни упражнения за коремната мускулатура.
• При създаването на режим за ходене до тоалетна, благоприятен час за вас би било след хранене или топла напитка. Седнете на тоалетната чиния, поемете дълбоко въздух и напъвайте.
• Начини за правилно изпразване на ДХТ:
• Клизми или свещички. Това трябва да бъде предписано от вашия доктор. Пъхат се отдолу (анално) колкото е възможно по-нагоре, което спомага движението на изпражненията.
• По някога просто погалване на входа на седалището, може да предизвика желание за ходене до тоалетна.
• Промивка на ДХТ. Специалист трябва да ви покаже как се поставя специален маркуч анално, след което се пуска течност (никога чиста вода!) през маркуча, което помага на изпражненията да излязат.

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински персонал. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

В част от материалите по темата „Тазови резервоари“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Ирландия, Шотландия и Великобритания.

Благодарим за редакцията на Д-р Хасан Бурнусузов!