ХРАНОСМИЛАТЕЛНА И ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА

Как спина бифида засяга функциите на храносмилателната и отделителната система

Какво е долен храносмилателен тракт (ДХТ) и как функционира?

Човешкото тяло е устроено самό да се освобождава от ненужните му вещества. Ако това, поради някаква причина не става, човек може да се разболее тежко. Органите, които очистват организма от ненужните му вещества, представляват долната част на храносмилателната система и се наричат долен храносмилателен тракт (ДХТ).

Общ поглед върху човешкия стомашно-чревен канал:

1. хранопровод, 2. стомах, 3. дванадесетопръстник, 4. тънко черво, 5. сляпо черво, 6. апендикс, 7. ободно черво, 8. право черво (ректум), 9. анус

ДХТ се състои от: тънко черво, дебело черво, ректум, вътрешен и външен анален сфинктер, анален канал и анус (както и дванадесетопръстник, но той не се засяга при разглежданите случаи). Дебелото черво съхранява отпадъчните вещества в течно състояние и ги придвижва към ректума чрез серия от вълни и контракции познати като перисталтика. Докато фекалиите са в дебелото черво остатъчната вода се абсорбира, докато те формират консистенцията на изпражненията. При поява на усещането, че в ректума има изпражнения,  вътрешния анален сфинктер разположен под ануса, автоматично се отваря. Нервите разположени в аналния канал изпращат съобщение до мозъка, че се изисква движение в ДХТ.  В подходящия момент мозъка „казва” на външния сфинктер да се отпусне и на ректума и коремните мускули да контрактират (да се свият). По този начин освобождаваме тялото си от изпражненията. Обикновено човек се научава да контролира този процес между една и три годишна възраст. 

Спина бифида  и долен храносмилателен тракт

Почти всички хора, родени със СБ, имат проблеми с ДХТ. В повечето от случаите, свързани със СБ, проблемите с ДХТ са в резултат на увредени нерви в долния край на гръбначния стълб. Увредените нерви могат да засегнат главно три части от ДХТ:

• външния анален сфинктер;
• сензорния механизъм, който изпраща импулси до мозъка, че ректумът е пълен;
• мускулите, които придвижват изпражненията през ректума и ги изхвърлят от тялото.

При нормално работещ ДХТ, външният сфинктер се свива, когато ректума е пълен и държи изпражненията в аналния канал. Тъй като при човек със СБ контролът върху външния анален сфинктер е слаб или липсва, е възможно изпражненията да бъдат освобождавани  неочаквано от тялото. 

Прекъснатата връзка на нервите с ректума води и до това, че фекалиите в течно състояние не се движат толкова бързо, колкото при човек с нормален ДХТ. По-дългият престой на фекалиите в ректума води до извличането от тях на повече вода от нормалното, което превръща изпражненията в доста твърда консистенция и води до запек.

От друга страна, дори ако човек е със запек, течните изпражнения в горния край на ректума биха могли да се придвижат покрай по-голямата и твърда маса и да изтекат навън. Тази „преливаща” диария, може да доведе дори до заблудата, че човекът няма запек. Тъй като тази форма на диария е често срещана при човек със СБ, при появата на диария е добре той да бъде прегледан за запек.

Какво представлява отделителната система и как функционира?

Отделителната система е една от жизнено важните системи в човешкото тяло. Тя има две функции:

• Филтрира отпадъците и излишната вода от кръвта и образува урината;
• Връща солите и други важни елементи обратно в кръвта.

Правилното функциониране на отделителната система е от изключително важно значение за човека.  

Отделителната система се състои от два бъбрека, два уретера, пикочен мехур, сфинктер на пикочния мехур (мускул) и уретра. Бъбреците се състоят от специална филтрираща тъкан, през която цялата кръв в тялото на човека преминава по няколко пъти на ден. Те задържат полезните вещества от кръвта и изпращат ненужните вещества и излишната вода по уретерите надолу към пикочния мехур. Всеки уретер има в края клапа, която се затваря, за да предотврати връщането на урина нагоре в бъбреците.

Пикочният мехур е мускулест орган. Мускулът, наречен детрузор, поначало е в покой, като по този начин мехурът става резервоар с ниско налягане за урина, докато се появи нужда от уриниране. Пикочният мехур на 12-годишен подрастващ е с капацитет 300 – 400 мл, а при 3-4 годишно дете е приблизително на половина. Изходът на пикочния мехур е малка тръбичка наречена уретра. При момчетата е по-дълга, отколкото при момичетата, тъй като минава през пениса. Уретрата е заобиколена от два малки кръгли мускула наречени сфинктери, които остават свити, докато не се започне уриниране. Единият от тях работи волево, а другият неволево, т.е. ние не можем да го контролираме.

Когато пикочният мехур е пълен, сензорните рецептори, чрез нервите в гръбначния стълб, казват на мозъка, че пикочният мехур има нужда от изпразване. Когато човек е готов да отиде до тоалетна, мозъкът изпраща съобщение по нервните пътища до мускула, пикочния мехур и сфинктера. Съобщението координира контрактирането (свиването) на детрузора с отпускането на сфинктера. Така става освобождаването на урина от тялото. 

Спина бифида и отделителната система

Човек със СБ обикновено е роден с невредима отделителна система, но с нарушени нервни връзки между нея и мозъка. Медицинският термин за това състояние е неврогенен или невропатичен пикочен мехур.

В резултат на увредата на нервите, може да се появи увреда в работата на мускула на пикочния мехур или уринарния сфинктер, или и в двете. Увредата може да се изразява в: пикочният мехур не може да се свива, т.е. винаги е в отпуснато положение; или да е свръх активен; както и сфинктерите (особено волево контролираният) не могат да бъдат контролирани и са непрекъснато в отпуснато или стегнато състояние. Рядко срещано положение е отпуснат пикочен мехур с прекалено стегнат сфинктер.

Принципно три са най-често срещаните сценарии:

1. Детрузорът на пикочния мехур не може да работи в комбинация със сфинктера, който е прекалено отпуснат. Това е най-често срещаната ситуация при хора със СБ. Резултатът е постоянно капене на урина и в някои случаи непълно изпразване на пикочния мехур.

2. Свръхактивен пикочен мехур в комбинация с прекалено отпуснат сфинктер. Тук резултатът е същият – неконтролируемо изпускане на урина и непълно изпразване на мехура. 

3. Свръхактивен пикочен мехур и сфинктер, който не може да се отпуска. Това е опасна ситуация, тъй като при контрактиране на пикочния мехур, урината не може да премине през стегнатия сфинктер и принудително се връща през клапите в долния край на уретерите, обратно нагоре в бъбреците. При този сценарий високото налягане, което непрекъснато се създава, уврежда отделителната система, от една страна, а от друга- урината, която се връща в бъбреците може да създаде сериозни инфекции. Повтарящите се инфекции съществено увреждат бъбреците и намаляват филтриращата им способност, което води до намаляване способността за пречистване на кръвта.  

Регулярното пълно изпразване на пикочния мехур е от много голямо значение за здравето на човека. Урината, която остава в пикочния мехур създава отлични предпоставки за развитие на бактерии, които виреят във влажна и топла среда.

Симптомите на инфектирани уринарни пътища са: мътна или безцветна урина, повишена температура, втрисане, главоболие, умора, гадене, болка и повишена честота на нуждата от уриниране. Човек със СБ, който има парализа на долни крайници, трябва внимателно да наблюдава вида на урината си, тъй като е възможно да не усети първите симптоми на инфекция на уринарните пътища, а имено- болка при уриниране.

Контролът на уринирането обикновено е засегнат при децата с най-тежка форма на СБ – миеломенингоцеле (myelomeningocele). Децата с по-лека форма на СБ – окулта или менингоцеле, също може да бъдат засегнати.

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!

В част от материалите по темата „Тазови резервоари“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в Ирландия, Шотландия и Великобритания.

Благодарим за редакцията на Д-р Хасан Бурнусузов!