ПЪРВИТЕ ДНИ

 

В България обикновено увреждането се диагностицира след раждането. Родителите не са подготвени предварително за новината и в повечето случаи времето, през което те преминават през различни етапи на приемане съвпада с времето, през което трябва да вземат едни от най-важните решения в живота на тяхното дете. Пред двойката стоят много въпроси. Много решения трябва да бъдат взети в ситуации на стрес. Допълнително към вътрешните борби и външния стрес, те трябва да положат неимоверни усилия, за да запазят хармонията в отношенията си.

Непосредствено след раждането, вместо поздравления жената се сблъсква с необяснима суматоха и объркване в акушерския екип. Бързо детето се извежда от стаята, без да се даде възможност на майката да го види или прегърне. Често пъти лекарите не отчитат необходимостта родителите да видят и докоснат рожбата си. Докато майката е в реанимация, на бащата се съобщава диагнозата в разговор, в който човешкото отношение много често се заменя от термини на латински. Психолозите идентифицират като изключително важен този първи момент на съобщаване на диагнозата. Те съветват информацията, за това какво се случва с детето им, да бъде получена от бащата и майката по едно и също време, когато това е възможно. Информацията трябва да е проста, ясна и реална. Нейната цел е не само да изясни проблема, но и да даде възможни решения. В най-добрия случай това трябва да стане в присъствието на психолог.

 

В тези първи дни след раждането на дете със увреждане, родителите са най-уязвими. За голямо съжалени, почти винаги се намират „добронамерени“ лекари, които предлагат на родителите лесно решение на проблема. Обикновено тези лекари, скрити зад авторитета на бялата си престилка рисуват тежки, катастрофални картини. В резултат на тези разкази и съвети, някои родители, в условията на неинформираност и стрес, вземат прибързаното решение да оставят детето си. Най-вероятно, ако потърсят второ или трето независимо лекарско мнение, прогнозите ще са по-обнадеждаващи и възможните решения повече! Нека потърсят алтернативно лекарско становище – на доктори от друга болница или друг град, преди да вземат едно от най-важните решения в живота си.

 

 Повечето родители, дори и да не го изразяват, се развива едно чувство на безсилие, породено от вина и загубата на контрол. Паралелно се развива гняв и агресия срещу лекарите, останалите членове на семейството, обществото. Родителите търсят кого да обвинят, вместо да признаят фактите и да приемат увреждането на детето си като част от живота. Истината е, че в много случаи виновни няма. На този етап е много важно да се помогне на семейството да смекчат чувството за  вина и възвърнат самочувствието си. Това може да стане чрез активното им участие  в  медицинските решения и физическите  грижи за детето.  Взаимна подкрепа и вдъхване на кураж един други му. Нормализиране начина  си на живот ,но вече  с един по-специален човек  в семейството.

Важно е родителите да минат през това изпитание заедно. Нека заедно посещават болницата, споделят проблемите с близките, четат заедно и обсъждат, купуват заедно необходимото за бебето или просто се прегърнат. Опората на другия е безценна!

 

Много е тежко сам човек да се справи. Има много самотни родители намерили опора в приятел или в семейството си!

 

 

 

Тази информация не представлява медицински съвет. Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!