Здравейте, тъкмо се сблъсквам с поредната безмислица в тази страна. Нядавам се да ми дадете съвет как да действат от тук нататаък.
Дъщеря ми тази година ще е в първи клас и настана драматичният момент с избор на училище. От една страна са притесненията, които споделяме със всички останали родители, но от друга са и страховете свързани изцяло с увреждането и. Тя е с патерички, има специфични нужди по отношение на ходенето до тоалетна и пр. Като неписано правило е, че децата със СОП/ТЕЛК/хронични заболявания само избират училището и има голяма логика. Ние боиколихме няколко училища в близост до дома ни и харесахме точно определено, което е едно от по-далечните - голяма сграда, добри условия, и при среща с помощник директорът, той каза, че ще осигури помещение за тоалет. В други училища или условията не бяха добри, или сградата беше малка и нямаше възможност за помещение, или директорът откровено си казваше "нашето училище не е подходящо за дете с увреждане". Принципно бих се ядосала на подобни думи, но в случая и "вашето отношение граничещо с фашизъм не е подходящо за моето дете".
Всички беше сякаш прекалено лесно с избора. Подадохме документи в т.н. Руско училище във Варна и днес видях от резултатите, че не сме приети. Останах втрещена. Обадих се по телефона, за да проверя дали няма грешка, но помощник директора ми каза, че децата със СОП не се приемат с предимство при тях, така че няма от какво да се оплаквам. Дори ми каза, че не могат да откажат да приемат дете, което живее в близост, за сметка на дете с увреждане.
Свързах се с предтсвител на инспектората по образованието, който един вид отговаря за децата със СОП. Г-н Бакалов - много разбран човек, а и от друга майка на дете с нашата диагноза знам, че им е съдейстевал при решаване на проблем в училище и приема нещаата при сърце. Та той ми обясни, че никъде не е разписано и няма регламент, който да задължава училищата да приемат деца с увреждания/СОП с предимство. Всяко училище само си определя критериите за предимство. В нашия случай, независимо, че това училище има добри условия, ние не можем да влезем в него и трябва да се запишем в училище, в което няма условия, но е по-близко.От друга страна Дани с години се бори и отделя време и неврви, за да осигури условия на сина си в близкото до тях училище.
Наистина живеем в страна с фашистко отношение към децата с увреждания. Не съм и предполагала, че в училищната система може да се насажда фашизъм, отделяйки слабите от силните, можещите от неможещите, тези които живеят в близост и тези със СОП. Навярно, г-н Николов, помощник директора на Руското, не знае какво е да не можеш да ползваш тоалетна като всички останали или да се предвижваш на количка или с помощно средство и в главата му то се равнява с това да живееш в по-отдалечен квартал. За мен това е фашистко отношение и последното място където искам да учи детето ми е това училище.
Моята драма е приключила и личният ми въпрос е решен. Истинкият проблем е как да защитим децата, на които тепърва им предствои това. Трябва да има регламент/ квота и пр. Децата с увреждания трябва да са в класните стаи на всички училища, те трябва да са в цялото общество, а не струпани в 3 училища в града, в които директорите са по отворени.
Къде да сигнализирам? Дайте съвет моля
Славея, много съжалявам да прочета, че и вие започвате училище с такива проблеми. Какви са тези резултати за прием в първи клас? Според мен, решението кое дете ще учи в училището се приема единствено и само от директора и зам. директора на училището. Това си е чиста дискриминация и трябва да се сигнализират Общината, Министерството на образованието и не знам още кой, но не трябва да се оставят така нещата. За съжаление, нещата не се улесняват с течение на времето, а точно обратното, колкото повече порастват децата-толкова повече и свързнаите с тях казуси - училище, работа, свободни занимания... И аз съм другата седмица на род. среща за първи клас и от сега ми става зле, като си помисля за това и по какви учебници ще започне годината този път... Борбата продължава! Успех и ни дръж в течение.
ЗНП чл.27 ал.2.
Да. Наложи ми се да прочета законите и наредбите, за да си подготвя жалбата. В крайна сметка нашият проблем се реши за 3 дни работни дни. Записахме детето в училището...някак си се освободи една бройка. Но остават нерешени много проблеми (не въпроси, а направо проблеми).
Трябва ли всеки път да стигаме до медиите, за да защитим правата на децата си? Това е изключително изморително занимание, което изисква време и здрави нерви. Още повече, че не всеки родител е съгласен да обсъжда състоянието на детето си. Децата ни и ние имаме права и е унизително всеки път да ги браним и да обясняваме защо имаме по-специфични нужди.
За мен лично най-големият проблем беше отношението на началничката на РИО Варна и експертът, който отговаря за деца със СОП. При едночасов разговор и двамата не спряха да ми обясняват как аз нямам никакви права и мястото на детето ми е в най-близкото училище, въпреки че там няма условия за него (но пък имало ресурсно обезпечаване, от което тя няма нужда!). Трагедия! Сега се замислям, че не всеки родител би издържал на подобно отношение и налагане на "експертизата" на специалистите...както и да е. Това са си мои лични впечатления.
Подготвям материал по темата, който ще кача на страницата с жалбата ми и отговорите от институциите, които съм получила на нея. Надявам се да са полезни на други родители.