- Начало
- Форум
- Вход
- АМИГО
- За нас
- Основни факти
- Проекти
- Младите застъпват
- Информационна брошура по проекта Младите застъпват
- ОТБОР ПРОМЯНА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЕСЕ/СЪЧИНЕНИЕ
- Представяне на проекта МЛАДИТЕ ЗАСТЪПВАТ
- About our project in English/ Представяне на проекта на английски
- За стъпките на Отбор Промяна Част 3: Кой идва с нас?
- За стъпките на Отбор Промяна Част 2: Самостоятелни крачки в условия на изолация
- За стъпките на Отбор Промяна Част 1: Силен старт и уверени първи крачки
- Отбор ЗАПАД
- Отбор Промяна
- Отборът на СМЕЛИТЕ
- Обучение в подкрепа на младежката гражданска активност 01-05.11.2019
- Нашият партньор: Норвежката асоциация за спина бифида и хидроцефалия
- Обучаващ екип
- Каналът в YouTube на Младите застъпват
- За стъпките на Отбор Запад Част 1: Пътят е лек, когато води сърцето
- За стъпките на Отбор Запад Част 2: Да покажем как се прави
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 1: с малки стъпки напред
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 2: Моят личен път
- Работилница за взаимопомощ 2014-2015
- Благотворителни акции: Помощни средства от Австрия
- Летни лагери и срещи
- Проект МОЯТ СПОРТ 2016
- Младите застъпват
- Съвети и взаимопомощ
КАКВО Е ФОЛИЕВАТА КИСЕЛИНА
Основна информация за фолиевата киселина (витамин В9), как може да се набави и какви са препоръчителните дневни дози.
Фолиевата киселина в природата
Фолиевата киселина (витамин В9) или т.нар. фолацин принадлежи към водоразтворимите витамини от групата В. Фолиевата киселина е витамин, който организмът не може сам да възпроизведе, нито пък да складира за по-дълъг период от време, тъй като е водоразтворим. Този факт налага необходимостта от ежедневен прием на витамин В9 чрез храната или допълнителни хранителни добавки. Най-добрите източници на фолиева киселина в природата са всички листни зеленчуци, аспержи, броколи, бобови култури, домати, овесени ядки, авокадо, папая, портокали и др.
Таблетки
Както бе споменато, човешкото тяло е устроено така, че не може да произвежда фолиева киселина, нито пък може да съхранява запаси от нея за по-дълго време, а естествената фолиева киселина, която се приема чрез храната е нестабилна и губи своята активност по време на термична обработка или поставена в условия на стайна температура. Алтернатива, или по-точно казно допълнение към природните източници на фолиева киселина са хранителните добавки, под формата на самостоятелни таблетки и комплекс витамини. В по-голямата част от хранителните дбавки фолиевата киселина се предлага под форма, която е непозната в природата (PGA), тъй като производството е значително по-евтино, а крайният продукт е с по-висока стабилност от естествената форма на витамин В9. След приема на таблетките, тялото преработва PGA в метилфолат, естествената форма на витамина, транспортиран в плазмата. От скоро на пазара, в това число и на българския, може да се намери фолиева киселина и под формата на метилфолат.
Таблетките фолиева киселина са изключително евтини предвид последиците, които могат да бъдат избегнати с приема им. Цената на една опаковка от 90-100 таблетки е около 5 лв. В случай на планирана бременност ще са нужни две опаковки за целият период, които биха стрували не повече от 10 лв - нищожна цена за риска, който може да бъде избегнат. Ако изберете варианта с непрекъснат прием на таблетките, фолиевата киселина за един месец ще ви струва не повече от 1 лев и 60 стотинки. Само няколко секунди са необходими да изпиете дневната си таблетка. Усилията и разходите са минимални! Фолиевата киселина се предлага в аптечната мрежа без лекарско предписание, като хранителна добавка. В най-честия случай една таблетка съдържа 0,4 мг фолиева киселина, именно препоръчителната дневна доза.
Жените, които имат вече бременност засегната от спина бифида или самите те са родени със спина бифида трябва да вземат 10-12 пъти по-голяма ежедневна доза от стандартно препоръчваната, два месеца преди забременяване. В зависимост от източниците, препоръчителните количества варират между 4мг и 5мг (4000-5000 микро грама) на ден. Самостоятелни таблетки фолиева киселина от по 4-5 мг на българския пазар към момента се намират изключително трудно. Най-често жените са принудени да приемат по 10-12 таблетки дневно от най-масово предлаганата разфасовка от 0,4 мг.
Съвет към жените, на които се препоръчват по-високи дози фолиева киселина от 4 – 5 мг: Някои производители предлагат фолиевата киселина в комбинация с други вещества като витамин В12, калций, желязо или др. В този случай, задължително се налага консултация с лекар при приемането на по-високи дози. Дори фолиевата киселина да се счита за безвредна в 10 пъти по-голямо количество от препоръчителното, то натрупването на другите вещества като желязо например, могат да доведат до сериозни здравословни проблеми.
Обогатяване на храни с фолиева киселина
Оценявайки важността от приема на фолиева киселина за здравето, през 1998 година правителствата на САЩ и Канада приемат програма за обогатяване на основни групи храни с фолиева киселина, сред които брашно, хляб, ориз, макаронени изделия и др. Преди да се предприеме тази мярка в редица страни от Северна Америка и Европа са водени целенасочени кампании от обществени и здравни организации, които да информират жените в детеродна възраст за важността от допълнителния прием на витамин В9, които за съжаление не дават статистически значим резултат, а именно не се проследява реално намаляване на случаите на новородени с дефекти на невралната тръба. Сериозността на проблема и невъзможността да се повлияе върху поведението на населението чрез информационни кампании, карат правителствата в Северна Америка да предприемат по-крайни мерки с реален, положителен резултат. Проведените изследвания в САЩ и Канада след стартиране на програмата за обогатяване на храните показват забележителни резултати, а именно значимо намаляване на случаите на дефекти на невралната тръба от 2.0 на 1000 преди 1998 до 1.25 на 1000 след началото на програмата. Според учени, занимаващи се с проблема случаите, при които допълнителният прием на фолиева киселина не би помогнал са едва 0.5 на 1000 (Wald et al., 2001); те посочват тази цифра като реално достижима цел на програмата и дори апелират към правителствата на САЩ и Канада за по-висока концентрация на добавяната фолиева киселина в храните.
България е сред страните, които не прилагат подобни програми и тук належащия проблем стои отворен в чакане на обществена дискусия и законова регулация. Добрата страна в случая е, че можем да ползваме опита и богатата база данни от Северна Америка, доказващи недвусмислено ползите от програмата за обогатяване на храните и нуждата от спешно решаване на проблема в страните, които не я прилагат. Научната общност занимаваща се с този въпрос не спира да призовава страните в Европа и по целия свят: Всеки ден отлагане на приемането на програма за обогатяване на храните с фолиева киселина, означава, че по света ще продължат да се правят аборти и да се раждат бебета със сериозни вродени аномалии, които могат да бъдат избегнати. До тогава се припомня на жените в детеродна възраст да планират бременността си и да приемат преди забременяване и през бременността допълнително фолиева киселина от 0,4 мг всекидневно под формата на хранителна добавка.
ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТ! Тъй като някои случаи могат да се различават от общата информация, представена тук, Ви съветваме да се консултирате индивидуално с квалифициран медицински специалист. СБХБ не носи отговорност за изнесената информация!
В част от материалите по темата „Фолиева киселина“ е използвана информация от интернет сайтовете на асоциациите за спина бифида и хидроцефалия в САЩ и Ирландия и Шотландия, както и от сайта на Национална генетична лаборатория и следните научни проучвания:
1. Folate Deficiency Is an “Imminent Health Hazard”, Causing a Worldwide Birth Defects Epidemic, Godfrey P. Oakley, Jr.*, Department of Epidemiology, Rollins School of Public Health, Emory, University, Atlanta, Georgia, Received 21 September 2003; Accepted 23 September 2003
2. International retrospective cohort study of neural tube defects in relation to folic acid recommendations: are the recommendations working?, Erickson, Stein Emil Vollset, Pierpaolo Mastroiacovo, Beverley Botting, Guido, Lorenzo D Botto, Alessandra Lisi, Elisabeth Robert-Gnansia, J David, Janine Goujard, Scarano, Csaba Siffel, Julia Metneki, Claude Stoll, Richard Smithells, Irgens, Bob McDonnell, Paul Merlob, Annukka Ritvanen, Gioacchino, BMJ 2005;330;571-; originally published online 18 Feb 2005
Благодарим за редакцията на Д-р Мария Матеева!
Премини към: