Здравейте,
Моето детенце е с шънт.
Някой може ли да сподели опит дали се е опитвал да запише детенцето си на ясла или детска градина?
Това, което аз разбрах, че поради незавършен курс на някои ваксини до 3-годишна възраст няма да е добре да се посещават такиви заведения.
Блаогдаря предварително на отзовалите се.
- Начало
- Форум
- Вход
- АМИГО
- За нас
- Основни факти
- Проекти
- Младите застъпват
- Информационна брошура по проекта Младите застъпват
- ОТБОР ПРОМЯНА ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА ЕСЕ/СЪЧИНЕНИЕ
- Представяне на проекта МЛАДИТЕ ЗАСТЪПВАТ
- About our project in English/ Представяне на проекта на английски
- За стъпките на Отбор Промяна Част 3: Кой идва с нас?
- За стъпките на Отбор Промяна Част 2: Самостоятелни крачки в условия на изолация
- За стъпките на Отбор Промяна Част 1: Силен старт и уверени първи крачки
- Отбор ЗАПАД
- Отбор Промяна
- Отборът на СМЕЛИТЕ
- Обучение в подкрепа на младежката гражданска активност 01-05.11.2019
- Нашият партньор: Норвежката асоциация за спина бифида и хидроцефалия
- Обучаващ екип
- Каналът в YouTube на Младите застъпват
- За стъпките на Отбор Запад Част 1: Пътят е лек, когато води сърцето
- За стъпките на Отбор Запад Част 2: Да покажем как се прави
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 1: с малки стъпки напред
- За стъпките на СМЕЛИТЕ Част 2: Моят личен път
- Работилница за взаимопомощ 2014-2015
- Благотворителни акции: Помощни средства от Австрия
- Летни лагери и срещи
- Проект МОЯТ СПОРТ 2016
- Младите застъпват
- Съвети и взаимопомощ
Здравей JeMi! Моята дъщеря Ливия е с поставен шънт на 1 месечна възраст. Сега е на 7г. и 8 месеца. Ние също имахме проблем със записването в детска градина. Причина за това е, че тогава учителите и обслужващия персонал /лели и мед. сестра/ се страхуват да работят с деца с проблем или избягват. Добре, че ни пое една г-жа, която смело заяви, че ще се справим заедно. И наистина не сме имали проблем. детето беше обградено с внимание. Болеше ме, че на тържества беше все в страни, не й възлагаха кой знае какви роли. Но нали се грижеха добре за нея. До завършване на детската градина - добре, нямаше проблем. Но сега това лято малко преди постъпване в първи клас получи епилепсия и вече имаме сериозен проблем с усвояването на учебния материал /забравя, проблем с концентрация на вниманието, сънливост и т.н./. Понякога е в кондиция, понякога не.
Но сега е застъпено интегрирането на деца с увреждания в училища и детски градини, където с тях работят ресурсни учители, логопеди, психолози. В провинцията за съжаление трудно приемат различните. От това много ми е тежко и ме боли, но...Моето дете е записано в дневна форма на обучение като всички други деца, но в последно време се замислям, защото тя не върви с тяхното темпо и изостава. Повярвайте ми вечер след работа и училище, въпреки че и двете сме изморени полагаме неимоверни усилия за да сме в крак.
Запиши си спокойно детето в ЦДГ, като се разбереш с персонала да му обръщат специално внимание. Тези деца са освободени от някои ваксини. Консултирай се с личниялекар, невролог, които ще те пратят на комисия за освобождаване от ваксината /ДТК/. Гледай си детето съвсем като всички останали деца. Нашите "специални" деца са иначе нормални като всички осанали. Моята дъщеря от малка знае за състоянието си и за всичко, което ще й се прави или предстои. Не крием нищо от нея. Лекарите са й първи приятели. Приема всичкотова,като нещо нормално, защото лекарите й помагат да е жива и здрава.
Пожелавам ви да сте здрави и успех в постъпването в детска градина. Попътен вятър на малкото човече!!!
Здравей tania,
Можеш ли да споделиш на колко годинки дъщеричката ти започна детска градина? А отношението на другите деца към нея какво беше? Беше ли приемана за различна или останалите деца не знаеха за шънта? Как успяхте да я опазите от агресията на другите деца? Това което чувам за детските градини е че редовно някое дете удря друго най-вече заради спор за играчки.
Моята дъщеря започна детска градина на 2г. и 6м. Първия учебен ден за нея и първи работен за мен. Беше ни много трудно и на двете. Имах доверие на персонала. Те знаеха за състоянието и я наблюдаваха повечко от другите. сега за сбиването между децата зависи от контрола и вниманието на персонала върху децата. Но определено детето има нужда от контакт с връстници по отношение на социализацията. Ако се пропусне този етап по-късно в училище ще й бъде изключително трудно. Важно е да се споразумеете с персонала. При нас имаше две госпожи на смени и една леля. Пускала съм я и в сбортни групи, но винаги с едно на ум. Ние се гледаме сами без помощ от баби и дядовци, защото едните са работещи, а другите пенсионери, но се страхуват да се грижат за проблемно дете. Пък и аз не съм много спокойна. В детската ще боледува, взимай превантивни мерки. Аз лично залагам на хомеопатията. Надявам се да съм била полезна.
Моята дъщеря от 3 годишна посещава детска градина - ЦДГ ("обикновена", както я наричат някои). Сега е на 5.
Няма ваксини, но това не е проблем. Просто трябва да мине ЛКК, което да излезе с решение дали да освободи детето от ваксини и в какъв период и родителя да е съгласен да си пусне детето без ваксини в градината. Ние имахме такова решение за 2 години и сега ни го удължиха за още една. Личният лекар на детето трябва да ви насочи.
Дъщеря ми не се придвижва самостпятелно - ползва проходилка. Децата се опитват да се съобразяват с това, но са си деца. Случвало се е да я бутнат или тя да мине през крачето на някое дете с проходилката, но това са нормални неща.
Друго важно за детските градини и училищата е достъпа до социални услуги, които някои общни предоставят. Нашата община има програма "Социален асистент" и дъщеря ми ходи с асистент на градината. Тя и помага при стъпалата, когато иманужда от помощ в придвижването, за катетъризацията. Затова и при нас необходимостта от супер-свястна и разбрана учителка отпада. И все пак е нужно учителките да са подготвени за работа с деца със специални нужди. Скоро имахме една госпожа по заместване, която беше казала на дъщеря ми да не идва за физическото. Бях побесняла!
Малко се отплеснах.
Надявам се да съм ти била полезна.
Ох-ох-ох!!! Моята тема дето немога да мигна ..........
Здравейте мамчета . Искам и аз да се разпиша и да споделя и моя опит .
Синът ми започна детска градина 2 месеца приди да навърши 3 години. С шънт е и не може въобще да ходи. Навремето дори и не ползваше инвалиден стол първо , защото детската не беше достъпна и второ , защото майка му беше решила , че чудото ще се случи и детето ще си проходи /малко словоизлиания/. Приеха синът ми в интегрирана група в детската градина в която за съжаление почти всички да не кажа всички дечковци , бяха с аутизъм или някъкъв друг вид увреждане , което оказваше влияние върху развитието на говора или психичното състояние на децата ми . Съгласих се синът ми да посещава тази група с оговорка да бъде преместен в така наречената "масова" ,а и нямах шанс да бъде приет в друга градина , тъй като персонала се плашеше. За да не се впускам в подробности само ще кажа , че на някой неща като да се храни сам с лъжица, вилица и да се облича до кръста го дължим на педагошката от "специалната" група, обаче като поведение и психика детето започна да се развива назад. Имаше персонал , но ми дадоха да разбера , че детето ми расте и няма кой да го вдига на ръце ,а както казах по-горе нямаше достъпна среда поради тези факти аз ходех с него на детска. Говоря за времето преди 7 години тогава имаше услуга социален асистен и сега я има , но когато заявих в социалнат служба , че имам нужда от такъв човек , социалната работничка ме посъветва да не го причинявам на детето си , тъй като тези "баби" можело само за около 2 часа да се грижели за него , но по-скоро ,ако си стои вкъщи . Програмата "личен асистент " по това време се пазеше в тайна , защото определени бройки се "облажваха" от нея и то с суми от 800лв нагоре . Сега обаче има програми "социалин асистент" , който може да се грижи за човека с увреждане около 2 часа дневно , тъй като в договора му той предприема тази длъжност и се налага да обслужва мисля , че беше 4 души с увреждане. Ето , защо не е подходяща тази програма за децата ни. Но към нашата община има програма "асистент за независимо детство" и там детето има право на 5-ма асистента стига те да се вписани в декларациите в срока на подаване на документите . Има програма , която е към "социални грижи" нарича се " Асистент за качествен живот" и по нея можете вие или лицето което сте одобрили за асистент на детето да подаде заявление и съонветно да чака решение става или не става. И съответно другият вариант , който не е за предпочитане , ако нямате достатъчно средства , но пък е вариант да платите някой да ви помага в ежедневието на детето ви или сами вие да се жертвате.....................май доста се отплеснах
Да продължа......... На следващата година детето ми беше преместено в "масова" група и там той живна , пък и аз. Да децата някой казват били "лоши" , аз пък казвам те са" искренни" жалко обаче , че нашето дете е обекта на тяхната "искренност". Да бият се блъскат се , но повярвайте ми не е така както в училище и няма как да наранят детето ви до степен , че шънта да спре да работи. Не се притиснявайте мили майки при вашето дете винаги ще има някой да го наблюдава , а и вече взависимост от учителката приела това дете в групата вие трява непременно да говорите с нея и тя по подходящ начин да обясни на дечковците , че трябва да помагат на вашето дете и никога да не го удрят и съответно вашето дете да не ги удря тях. Това няма как да стане , но вие сте длъжни да го кажете.
Ето ни и в училище............ Е там вече няма как да ти откажат правото но детето ви да посещава тази институция........./за синът ми ненужна..........сигурно и за мен по времето когато съм учила/. Ииии майката , таткото започват да обясняват на класният ръководител как е неоходимо този социален контакт , как детето им не е различно /но само за нас / и как ще се наложи повечко внимание , че да" влезне в час". Искам тук да кажа на майката , която е писала по-горе , че в провинцията са много зле от гледна точка на ресурсно подпомагане . "Мила -tania , ние живеем в София , синът ми е 4 клас и от миналата година заявих , че желая ресурсно подпомагане . Та вече 2 години е на такова от което файдата е никъква. Защо? Ами , защото ресурсната учителка , за да бъде така трябва да има поне 8 деца на които да помага . Нашата ресурсна също ги има тези бройки , но те са в различни училища и докато стане ред да вземе синът ми то се оказало , че редът му е минал. :) И ние както е писано по-горе учим с часове, дни и т.н само и само да не отиде без написано домашно на другия ден. Може би заради хидроцефалията бързо се уморява ,а може и физическият проблем да е виновен та всичко се случва толкова бавно ....незнам. Миналата година му направих обследване на което се оказа , че е с Дислексия , която за лекарите е заболяването на генийте , но за мен си е" АД" в смиъл на това , че дори и на ресурсно подпомагане само логопедката разбира за какво става въпрос. Класния ръководител смята , че детето е "отвартено" от учене и е мързеливо, решил , че аз го пришпорвам и това била причината , като в същото време ми обяснява , че може и да не посещава училище , а да си учи от вкъщи и без това си имал оправдание пред него и пред света с проблема по рождение.
И с всичко това дето изписах искам да кажа на всички мами. Когато ви предлагат някъкво обследване от логопед или психолог , колкото и да мислите , че нещата са ОК все пак го направете може да се случва нещо за което вие да не знаете , че дори съществува , а може пък да покаже толкова добри резултати , че да ви накара да се гордеете още повече с детето си . Запишете го на ресурсно подпомагане така или иначе в очите на повечето учители то ще е различно ..... значи вие ще се възползвате от тяхната помощ , ако нещата не вървят винаги можете да подадете молбичка и да прекратите с ресурсното подпомагане. Децата са "лоши", но от малки свикват по-бързо с "различните" и в един прекрасен момент не им прави впечатление как се придвижа , забелязват обаче поведението им и то защо , ами защото учителят е решил да го пощади и да го разграничи , че достатъчно природата го е поразила и съответно детето ти няма никъква дисциплина, защото знае , че утре няма да му се скарат - например , че няма домашно . Всичко това е , защото няма достатъчно информация и подход. Радват се на нещо , който връсниците им вече са ги изпитали или плачат за неща , който не би заплакало друго дете, "а как иначе?" . Учителите много често искат взаимопомощ от нас родителите , но в нашия случай се оказа , че само ние помагаме , а отговорноста на класният ръководител......."той е ненаказуем".
Както и да е борбата продължава . От другата година "живот и здраве " 5 клас . Как ще се учи , минават на кабинетна системата за обучение . Директора не иска и да чуе за съоражение за достъпна среда . И тук пак аз трябва да го мисла , вариантите са 2......1. Местя го в друго училище и там му трябва време за адаптация или остава в същото и го тътря по етажи .
Желая успех на всички с написаното тук искам да ви кажа , че "лесно няма" , но въпреки всичко нещата се случват и , ако погледнем позитивно на нещата можем да си каже "ние ще поставим началото" . Децата ни трябва да учат , защото както казва една от учителките на синът ми "Той няма друг избор освен да учи!".
Успех!
Мале доста съм загряла ..... Славея това е за пропуснатите моменти :)
Здравейте пак! Искам да попитам Таня , тъй като сега прочетох , че детето и е с хидроцефалия и епилепсия . Детето ти имало ли е проблеми с клапата ? Искам да кажа сменяли ли сте я някога ? Защото, ако е имало проблеми с неработеща клапа или инфекции в по-ранна възраст е твърде голяма вероятността детето да има проблеми и с ученето или пък изоставане в развитието. При моят син се наложи ревизия на 3 - годишна възраст и незнам доколко са нарушенията и въобще дали състоянието му е Дислексично.
Дани, можеше първо да благодариш за въпроса ;)
Отвъд шегата, действително си се сблъсквала с хиляди затруднения в опити да изучиш детето, да го включиш в образователната ни система. Имаш цялото ми възхищение за всичко което си направила за сина си. Особено в онези години, когато нито имаше информация, нито кой знае какви комуникации (и динозаврите владеехе света).
Към това което си написала, искам само да вметна, че програмите, които ти споменаваш - личен асистент, социален асистен, асистент за достоен живот, се отнасят за територията на твоята община. В другите населени места има действащи други програми, с други изисквания и условия, така че родителите трябва да се инетересуват на място.
Здравей, Даниела. Не сме имали проблеми с клапата и не се налагала ревизия. До колкото знам това се прави в случай на неработеща клапа. Признаците ги знаете предполагам. Научих от друга майка на дете с хидроцефалия, че техния неврохирург им е казал, че ако има съвсем леко разместване на клапата може да се получат усложнения. Едно от тях е епилепсията. Ние и без това другия месец сме на контролен преглед при неврохирурга и невроложката. Тогава ще ви пиша какво е положението.
За мен ти си достоен за възхищение човек, имайки предвид през какви трудности си преминала и си се справила. Това още веднъж е показател за факта, че майките на тези деца са героини. Желая ви много успехи.
Ех, Славея ....така беше в нашата епоха "Ледена епоха 8 " В главната роля "Аз". :) /Не престана да се е....ш с годините на "кака ти" , но ще си замълча ,щот имам какво да уча от младежките , като теб ;).
Да права си за програмите , че трябва да се проверяват по район , защото са под различно наименование иначе са финансирани от ЕС.
Благодаря за хубавите думи , но не се чувствам " герой" просто оцелявам в иначе хубавият живот.
Малко полезна статийка за случаващото се в интегрираното обучение!
http://www.psiholozi.com/3/post/2013/11/248.html
Здравейте!!!!
Много се радвам, че форума се е разраснал! Сега аз да се впиша в моята любима тема с продължение........... Може би е още рано за радост, но аз искам да споделя нещо много важно, което се случи, а именно Успяхме да задействаме трамава машина наречена "Столична община" и за наша радост в училището в което учи Цеци ще има достъпна среда до началото на новата учебна година. За 4 години ходене по мъките и лазене по нервите най- накрая конкретни действия, а именно отпуснати пари за изграждане на достъпна среда в 2 училища на територията на община Искър.
Благодаря на г-жа Албена Атанасова- зам. кмет, Социална интеграция към Столична Голяма Община!
Сега на темата ....... докато съм скитала тук там и съм пускала жалби, молби и пр. се оказва, че съм споменала нашето Сдружение. Тъй като на 17.07.2014г. ще се състои среща в община Искър- гр. София и на нея ще се обсъжда бъдещо планиране за подобряване достъпната среда в района, като плановете са да се кандидатства по Европейски проекти, бяха така любезни да ме поканят като родител на детете с увреждане и представител на Сдружение СБХБ да присъствам. Ако има други желаещи мами и татковци нека да дойдат и да се включат в дискусията входа е свободен темата конкретна "Достъп на обществени места за хора с увреждания". Моля всички родители които имат детете със физически проблеми и нужда от специялно приспособена среда да дойдат, ако нямат възможност да пишат по темата и да дадат идеи които да формулирам като кратко резюме и да представя на срещата.
Чакам с нетърпение мнения и идеи!!!!
Браво, Дани! Най-накрая усилията ти се увенчаха с успех! Ами то срещата е много скоро-след два дни! Това е много кратко време, за да стигне информацията до повече родители, а още повече че е отпускарско време... Дано все пак повече родители се свържат с теб и успеете да синтезирате най-важните неща, като за начало. Могат ли да участват родители на деца с други увреждания, които също са зависими от достъпната среда? Защо не пуснеш информацията в нашата тема и в другия форум на БГ Мама? Важно е да не се изпусне възможността, още веднъж да се обясни защо децата ни са толкова зависими от достъпната среда и че те също имат право на самостоятелност и достоен живот, както всички останали. Темата за достъпните тоалетни на обществени места също е от голямо значение: широки, с подходящи дръжки за хващане с мивка и високи седалки. А за рампите и асансьорите, колкото повече-толкова по-дбре! Пожелавам успех и резултата от срещата да е поне толкова положителен, колкото и от твоята спечелена „битка“!
Благодаря за хубавите думи Вито!! !:)
Нямаше как по-рано да го обява, защото много бързо се развиха събитията и вчера бях поканена и аз. Моля те ако искаш пусни го в БГ мама, аз съм забравила и парола и ник, а бе сложна работа докато влезна. Да за всички с физически увреждания и нужда от достъп както за деца така и за възрастни.
Ти много добре както винаги си се обосновала така , че аз ще включа всичко, ако се сетиш за нещо друго пиши ти имаш по- добър поглед на нещата и си ги видяла наживо :)
Прегръдки , чакаме ви вече!!!
В колко часа ще е срещата? В коя стая, точен адрес... Това се отнася само за община Искър и района около нея или грешно съм разбрала? Ако има други желаещи от форума в БГ Мама да вземат участие как да ги свържа с теб? Вече пуснах информацията там.
http://www.google.bg/url?url=http://raioniskar.bg/&rct=j&frm=1&q=&esrc=s&sa=U&ei=bwzFU5OxG6KI4gTlpIGoCA&ved=0CBsQFjAB&usg=AFQjCNE6W8nfs0fgOACubmI6omwGW7DdUA ето тук цялата информация относно срещата!!!
Дани, пусни отделна тема във форума и във страницата ни във фейса/
Много се радвам за постигнатия успех! Цеци има страхотен пример с такава борбена мама :)
Направо на място да се отзоват желаещите, а останалите с идеите нека пишат във форума тук :)
Благодаря за линка, Дани! Допълних информацията и дано да се съберете повече родители в четвъртък.
За достъпната среда какво се сещам... Освен асансьорите, които да са достатъчно широки и дълбоки, копчетата ѝм да са по-ниско монтирани.
Подходящи тоалетни: широки, с дръжки за хващане /от двете страни/, седалката да е съобразена със стандарта /височина на монтиране/, мивка /височина на монтиране/, широка врата на самата тоалетна. Тук в едно училище, в което вече има подходяща тоалетна за деца с увреждане, дори са готови да поставят кушетка /тип легло/, за да се улесни катетъризацията на детето!!! Освен тази тоалетна си имат отделно „нормалните“ тоалетни за другите ученици, така че специализираната тоалетна да се ползва наистина само от децата, които имат нужда от екстрите и по този начин и от хигиенна гледна точка и за самочувствието на децата е по-добре да си имат собствена тоалетна. Това в България ще се случи по-нататък, разбира се, но е хубаво да се знае... А и кой знае, ако властимащите имат правилната информация, дали пък няма и по-бързо да се случат нещата у нас...
За двора на училището: ако има тротоари /по-високи пътеки/ на места да са скосени за безпрепятствено слизане и качване с инвалидния стол; ако има стълби в двора, също да се направят рампи с подходящ ъгъл, а не стръмни, които да не могат да се използват. Целта е, не да има каквито и да е рампи, за да се отчете дейност, а да са съобразени с възможностите на хората в количка.
В класната стая: специален учебен чин, който да може да се регулира в зависимост от височината на детето и инвалидната му количка! Както и в специализираните кабинети, например по информатика, височината на масата с компютъра да е съобразена с детето.
Не знам сега в училищата какви учебни дъски имат, но тук използват едни, които се движат нагоре-надолу и така няма проблем и за най-дребното детенце да излезе на дъската да пише. Това също много улеснява децата.
Друго конкретно за училище не се сещам. Но, ако имат проект и за достъпна среда в цялата община, т.к. на района на общината, тогава има още какво да се добави.
Успех утре!
Малеееееееее...........за колко неща си се сетила дори и за учебната дъска ....... наистина важно!!! Благодаря Вито ! Аз съм нахвърляла некви такива като например транспортът. Идеята е общината да разполага със специализирана кола - микробус, който да бъде оборудван с рампа и така да може да бъде олеснено придвижването било то до болнично заведение или до някоя институция дори на доста възрастни хора , които не могат дори от вкъщи да мръднат. За обществените тоалетни вече го вписах като бях забравила за широката врата иначе от вътре интерьора го измислих :) смятам да вметна и за подвижните масички за преобуване на бебета ....... Също така може и измежду детските площадки за игра да има приспособени люлки и за деца които се придвижват с колички другоооооооооо.................абе доста са нещата.
А относно тоалетните и при нас са отделно помещение по-широки са и ни дават ключ /говоря за училището/ за съжаление и там има какво да се желае и аз ще го изтъкна, но определено отделното помещение е по-сигурно убежище за нуждите на нашите деца .
Благодаря за комплиментите Славея, няма да пускам във фейса, защто времето е оскъдно на въпросния линк може да се види повече информация. А след малко отивам стискайте палци да се получат нещата. Когато имаме завършен вид в училище ще пусна похвали на всякъде да ме подсетите , ако се бавя :)
Тук имаше една майка от нашия район дано поне тя да е прочела и да дойде мисля, че се козваше Биби или Боби това касае и тях детето и учи на тази територия.........
Оф трябва да бягам ...............
Така... Сега малко прясна информация относно срещата състояла се на 17.07.2014г в сградата на община Искър - гр. София.
Както занаете, поводът за тази среща беше обсъждане на предстоящ проект за изграждане на достъпна архитектурна среда на територията на община Искър - гр. София. Понеже ще пиша за достъпната среда като цяло и навярно мястото за това не е в тази тема, ще помоля модератора да премести темата на подходящо място.
На срещата присъстваха представители на Образователната система /директори или техни представители от всички училища, намиращи се на територията на район Искър/, представител от Столична Голяма Община, родители на деца нуждаещи се от достъпна среда /бяхме малцинство/ и съответно не на последно място - нашите домакини - кмет на р-н Искър г-н Цеков, зам. кмет г-н Молов, главен архитект и др. Те от своя страна бяха се постарали предварително да подготвят презентация в която представиха досегашно спечелени проекти и предстоящи такива. Тук е мястото да изтъкна, че на този етап училищата на територията на р-н Искър са били частично оборудвани с достъпна среда, а именно само до ниво първи етаж /както знаят повечето от вас, такова е и училището в което учи синът ми/, детски градини пък въобще не са били пригодявани до тази година, когато е завършено ново построено крило към 85- ОДЗ и съответно е проектирано да има рампа до първи етаж. От тази година пък ще стартира строителството на допълнително крило към 77-ОДЗ и съответно в проекта заляга и достъпа до първи етаж. Специално за детските градини искам да кажа, че това е един огромен напредък изхождайки от факта, че преди една "десетилетка" нямаше такива "екстри" и темата за достъпната среда беше ТАБУ. За щастие, ако има нуждаещи се от удобство в придвижването в деска градина, на територията на нашата община вече има такава - Дай Боже да има и обучен персонал за обслужване на т.н. "специални малчугани".
Сега малко и за училищата. Както вече ви известих по-рано 163-ОУ е включено във финансирането за изграждане на достъпна среда от вътрешната част на сградата, а именно закупуване и приспособяване с електрическа платформа за "трудно подвижни деца". Проектът е стартирал и очакваме резултати при завършването му, най-късно през м. октомври тази година /такова е обещанието/ и ще следя стриктно за спазването му! Също така са отпуснати средства за изграждането на достъпна среда на територията на 68-СОУ, там изграждането ще става във времето, тъй като е необходимо по-подробен проект, защото към момента няма наличен достъп за нашите деца дори и до първи етаж. Необходимо е да се избере подходящо място за санитарни възли, както и добре да се обмисли точното поставяне на платформата. Харесва ми сегашната идея, представена в проекта, от гледна точка на това, че платформата ще бъде монтирана непосредственно до главният вход, от там където влизат всички ученици, а не някъде от задната страна на сградата където и "куче не минава", както са сегашните рампи. Но явно там е възможно това и сградата го “позволява“, да бъде обурудвана по този начин.
Искам да ви благодаря от все сърце, че изразихте мнението си, относно това, какво трябва да се направи за в бъдеще, за да бъде по-лесно за децата ни, а и не само за тях, а по-скоро за всички ни. Заедно с вашата помощ и моите виждания по въпроса успях да формулирам най-важното, което всъщност е засегнато в предишните ни писания. Това, което съм доизкусурила е, наблягането върху детайлите, които са невидими за хората- не сблъскали се с предоставенте "удобства" на този етап. А имено детайлите относно: дръжките, които са задължителни в една тоалетна за инвалиди, т.е. задължително да има подвижната опора: да бъде по-широка тоалетната, така че свободно да се позиционира инвалидния стол до седалато, за да се извърши трансефера; тоалетната дъска да е съобразена с наклона на облягане. Писала съм също така за оборудване на детска площадка, по възможност със съоражения за деца с колички. Не съм забравила да вметна за спортни площадки приспособени с достъпен терен. За детските градини и училищата съм добавила и дворовете, както и достъпа до дворовете и от тях към сградите, а да не говорим и за вътрешността на сградите... Паркоместата и европейските паспорти удостоверяващи това, занижението на тротоарите, пешеходните пътеки, обурудваните светофари със звукови сигнализации и т.н. Да не забравим и достъпните тоалетни на обществени места, които се отключват, с т.нар. евроключ, за който до този момент въобще не става въпрос в България...
И може би тук е момента да вметна, че за идеи и искания съм много добра /въпреки, че на този етап всичко е в мечтите ми/. Лекичко се горедея, че на въпросната среща само аз бях подготвена, като никога, с конкретни предложения за бъдещият проект! Получи се доста комична ситуация, тъй като на всяка точка почти бях прекъсвана от хора, срещали проблеми на въпросното място, за което говоря и се оплакваха от преживяното, било то на паркомясто или в сграда, или там някъде на площадка, или пък тротоар. Обаче, понеже времето напредваше, ги предупредих, че докато не си изчета всички точки, няма да си тръгна! Ужас! - много комична ситуация, но пък вложиха нужното търпение и ме изслушаха. И в тази връзка всички знаем, че фирмите-изпълнители понякога, а да не кажа и в повечето случай, недоглеждат нещата и аз като "защитник на Вселената" на няколко пъти наблегнах за необходимият контрол върху дейността ѝм, за да се спазват сроковете /нищо, че проекта е само в замисъл още/. И познайте... Кметът възложи контрола на мен! Ужас! Е, сама си го заслужих...
Според всички там, предприели да направят проекта, и запалени от доброто отношение на по-високите постове над тях, смятат, че има реална въможност за спечелване на мщабен проект, включващ всичко това, което съм вписала по-горе. За целта обаче, биха искали да работят съвместтно с някоя НПО или родителско сдружение, като нашето например. И тук идва въпроса: Искате ли съвместно да работим с нашия район по този проект??? Като в замяна на това името на Сдруженито ще фигурира като съвместна работа върху проекта? Аз не съм компетентна, дали може или не, но ми се ще да опитаме. Със сигурност аз като живуща в района ще помагам с каквото мога, но тук познаващите ме знаят, че с такива работи не съм се сблъсквала, та ще ми е нужна помощта ви!
Ще се надявам да пишете по въпроса и надявам се да е добра идея всичко това, макар и доста трудоемка.
Дано да има заинтересовани институции и то не само в нашата община, а защо не и в останалите градове в България!
Не се сещам за друго. Навярно имам доста правописни грешки- няма да го изчитам отново /пиша скришом/. Дано да разбирате за какво иде реч и чакам да се включите по темата с мнения и препоръки!!! :)
Дани, ти си герой! Невероятен успех си постигнала-браво на теб! Ако имаше възможност да пусна картинка тук, бих ти пуснала един красив фойерверк... и чаша шампанско, за да полеем първата голяма крачка към успеха! Айде другите майки и татковци, вземете пример от Дани и действайте! Тя показа на всички ни, че няма невъзможни неща, а само препятствия, които трябва да се преодоляват с постоянство и вяра! Радвам се, че те познавам и че си пионер в тази толкова „млада и неузряла тема“, като достъпната среда. Вярно, че ако не в София, къде другаде ще се случи, но за това ти и единствено ти, имаш най-голяма заслуга и нещата взеха, че се случиха! Дори в малките градове, в които има мислещи кметове, нещата могат да се случат още по-лесно, но няма кой да ѝм го изиска ако няма родители, които да се обединят и борят за това. Радвам се заедно с теб и съм отново оптимистично настроена за бъдещето на децата в България /или поне за кратко си мечтая за това.../. Ето, в края на седмицата се прибираме и за пореден път ме очаква приключението България, но този път с инвалидна количка и с необходимост от катетъризиране на детето на всеки два до три часа! Май почивката ще е забавна... От сега ми избива студена пот. А и по морето е толкова достъпна средата, че направо ми бликват сълзите... Ха-ха-ха-а-а-а...
ViTo, благодаря за комплиментите уверявам те, че самата ситуация позволи това да се случи, но се радвам, че бях там да подтикна посоката!
За почивката не се притиснявай живей с мисълта, че е за кратко и рано или късно мъките ще свършат. Мога да те уверя, че с всичко се свиква и да знаеш като се върнете след отпуска ще се възхищават как добре сте убучени да правите процедурите, тъй като практиката ще бъде проведена на полеви условия :).
Искренно се надявам и Славея да си каже тежката дума, тъй като тя е мотора на Сдружението и направата на проекти ѝ е позната част . Сигурна съм, че има съвети относно проекта и съответно да си изкаже мнението относно включване името на Сдружението в това начинание.
Ами точно тази мисъл ме крепи, че е за кратко...
Иначе, относно предложението за включване на сдружението ни към проекта, считам че ще бъде много полезно, както за нас, така и за вашата Община. За нас това ще бъде една доста добра PR-кампания, а Общината в твое лице, което ще ни представлява, може да разчита на една много съвестна, заинтересована и ангажирана гражданка и майка на специално детенце, която ще се постарае проектите да се изпълнят в срок.
И аз с нетърпение очаквам да се включи Салвея, за да сподели какво мисли по въпроса. Ще се радвам, ако и други родители вземат участие в дискусията.
Не ми стана ясно обаче, какво точно очаква Общината от нас? Проектите те ще си ги пишат, нали? Или искат ние да ѝм предложим проектите?
Хм...........Естественно, че те ще си пишат проектите . От нас се очаква да им помагаме с актуална информация. А бе да не говоря на изустс течение на времето ще разбера подробности . Ще се наложи по-добре да формолирам отбелязаното от мен на срещата и в писмен вид да го изпратя на имейла към общината, незнам дали не е добре да се направи с логото на Сдружението..... Не би трябвало ние да пишем проекта. Но от "взаимопомощ" може да се има много неща впредвид така че ще изчакам конкретно да разбера.
Да, това е много добра идея, да е официално написано от името на сдружението... Иначе мога да ти пусна линкове с подробна информация, относно достъпните тоалетни, например.
Май всички останали са по отпуски и не ѝм се влиза във форума, но пак ще се появят... Къде ще ходят?
То май само ние с теб си пишем тук и го превърнахме в чат..., ама пак е по-добре от пълно затишие.
Оххххххх бе ще умирам.............Ма много г и мразя тези институции дето всичко е мудно и някъкси насилственно ............................ Цеци не ходи вече 2-3 месец на училище и познайте защо??? Ами защото сроковете не са спазени и асансьор я има я не т.е. има изградена шахта и врати, а няма кабинка..........хахаха! И никой не се заинтересува , защо някъкво си дете със СОП не ходи на училище, чак когато от общината разбират виждаш ли успяват да постигнат консенсус с директора на училището и това "специално" дете да получава 2 пъти седмично консултации като там получава 30мин. седмично на предмет . това обаче е достатъчно, защото такива деца и без това учели до 10 клас ...............
Какво да кажа на отговорните институции освен М.Й.А.А . А ВИИИИИИИИИ!
Днес сутринта ми се обади контролиращ орган от общината по район и представете си тя не се интересуваше как е това дете, а да не се отплесвам в отговора си и да казвам дават ли му консултации или не и щом му дават да съм доволна щот иначе и толкова няма и когато я попитах само ние щот сме с проблем ли трябва да бъдем толерантни или тези без проблемните се налага да са толерантни тя ми каза че болшинството печели!!!! Мразя всичко което се случва, а то е безхаберието! и да знаете, че сроковете на обществените поръчки не могат да се следят от възложителя, защото винаги изниквало нещо ново!!!
Айде със здраве, дано при вас да е безпрепядственно!!!
Оф, Дани, и аз така ги мразя и тепърва ще тръгваме на училище и всичко това ни чака... Не знам как да ти помогна, но ми идва наум дали не може да подадеш жалба в комисията по дискриминация,затова че с бездействието си по тази поръчка, ви лишават от нормално образование?
Друго което се сещам е, че класът на големия ми син ,миналата година-10клас деца, ги бяха сложили да учат в стая на първия етаж цялата година, защото едно момиче от класа им претърпя операция на крака и трудно ходеше. Дали не може да настояваш за нещо такова от директора - явно че е въпрос на желание от тяхна страна.
Аз пък мразя това че нямаме тротоар, и с Боян ако искамеда вървим до училището, което все пак е полезно за него, се промъкваме между наспирали и маневриращи коли и камиони, дори ругатни съм отнасяла за това че вървим един до друг , а не един след друг, защото го държа за ръка и няма как да се стесним толкова...
И понеже сме подхванали оплаквацията, силно се възмутих тази година на някаква заповед от Логопедичен център, според която децата в градината не могат да ползват логопед повече от 3 години поред. И става така, че точно предучилищната децата с нужда от продължителна терапия, остават без логопед...
Благодаря за съчувствието и съветите Тонка! Когато настоях децата да останат на 1-ви етаж тогава директора на училището отсече, че няма да нарушава правата на другите деца т.е. правото да ходят по коридорите с пълните раници .............. и съответно да си преместя детето. Точно тогава нахлуха "лошите мисли " в главата ми и между двете страни възнина конфликт. Съответно напусках серия от жалби в различни институции и собственоръчно събрана подписка от живущите в квартала . Тогава се задвижи механизма и получихме "благата вест", че в училище ще се изгради подемно устройство и т.н. и наистина всичко се случи доста бър зо , но не чак толкова, че децата с проблеми в придвижването да имат една нормална програма на учене. Днес когато в следобедните часове заведох Цеци на консултации засекох зам. кмета на района, който правеше проверки дали децата ни посещават училище и дали преподавателите са на работното си място . Увери ме, че напълно ще подкрепи децата ни, за да имат образование - това звучи доста похвално. А бе правичката да си кажа позаглади нещата.
Лошото е ,че самото ръководство (визирам директорката ) не настоя и не прояви интерес да устрои по някъкъв начин нещата , че достъпната среда да не е проблема. Винаги има начини стига да има желание, всичко останало е оправдания!
Това с логопедите от теб го разбирам и съм доста озъдачена! Питам се защо? При положение, че детето има проблем и се налага да ползва такъв вид "услуга"! И от ресурсният цетър ли ти отказват??? Ходи лично да питаш и да говориш с тях! За тротоарите и пътя до обществените сгради нещата няма скоро да се оправят освен, ако някой от управниците ни не вземе да му се наложи и тогава да осъзнае колко е необходимо за всички ни нищо, че се водим"здрави". За манталитета на шофьори и странични наблюдатели няма да говорим..........това е дълга тема, но надявам се, че младото поколение ще бъде по- цивилизовано от нашето и тогава няма да има бариера ........Има много да се пише и по тази и по различни теми за сега бутаме полужението пък дано някой ден да тръгне само :)
Ах, момичета ...май ще трябва да сменим името на темата на "В страната на абсурдите". Идеално към тази картинка се връзва и нашия апарат за видеоуродинамика, който една година вече хваща паяжини в Пирогов, защото обществените поръчки за кушетката и 3-те рафтчета се бавели. Толкова много каузи има...хващаме една и се борим до край. Дани е страхотен пример за това! Истинско вдъхновение :)
Отнсоно работа с община Искър, мисля че Даниела е добър представител на сдружението. Може да го обсъдим на ОС утре как това би добило по-формален вид.